В стаята ми, пълна с празнота, силуетите на стилизирани предмети бавно се претапят в здрача… И този ден умря. Извървях поредния неизброен километър, а не стигнах по-близо дори с една идея. Омръзна ми да мисля, омръзна ми да питам “Накъде сега?”… Всеки път, когато се замисля, виждам, че всъщност е безсмислено. Така че заповядах си [...]
Архив за категорията 'Буламачи'
(не-лирика от 21-я век) Дали е случайно, че светът е в ръцете ми, на разстояние от няколко бързи кликвания? Случайно ли е, че ме “запозна” точно с теб? Че с твоята поява започна нещо, на което не бях си представяла, че съм способна? Не е ли случайно… или иронично е някак, че за секунди мога [...]
