Вали. Слънцето е избледнял, повяхнал спомен. Портрет в сепия. Облаците изтриват в бяло контурите на планината от хоризонта. Зеленото дърво срещу прозореца застива – вятърът го пуска най-накрая, изчезва, шмугва се в най-тесните пролуки и заспива като древен дракон… Вчера ти ми каза, че не може да вали всеки ден. Ще погледнеш ли сега навън? [...]
Архив за категорията 'Размисли'
На дневна светлина страховете изглеждат смешни… Но когато денят умре, всички се превръщаме в деца, търсещи закрилата на нощната лампа…
(внимание: публикацията съдържа неспокойни фрази, изобилие от скоби, произволно скачане от тема в тема – с две думи, пълна загуба на време) “Пръсни ми черепа и боядисай стените с мозъка ми!”, както казва героят на Едуард Нортън в “Боен клуб”… Един от “онези” дни. Главата ми тежи от недоспиване и като че ли се опитва [...]
Днес Вселената за пореден път отговори директно като шамар на част от душевните ми терзания. В една от лекциите ни гостуваха за кратко писател, доказал се в световен мащаб и българският му издател, които с видимо удоволствие отговаряха на въпросите ни. В един от отговорите се състоеше великолепната формулировка, че трябва да си поставяме невъзможни [...]
И пак онзи проклет момент, в който започвам да се чудя дали не трябваше просто да се обърна и да си тръгна… …Build them up, So you’ll never have to hurt too long Put them up, There’s no real you left to be found Hold it up, No fear of hope or trust [...]
Четейки разни неща из нета тази сутрин, изведнъж отново се почувствах като тийнейджър. Не изпитвам кой знае каква носталгия по този период от живота си и не умирам от желание да се върне, защото съм доволна от сегашното положение на нещата, но на моменти ме трясват някакви позабравени настроения заради някоя песен или нещо от [...]
В последните няколко дни мислите ми се въртят все около едно и също… Започна се преди около месец, когато една от най-добрите ми приятелки и дългогодишният й приятел обявиха годежа си. Красива двойка, достатъчно е да ги видиш и думите стават излишни – весели, цветни, артистични до мозъка на костите си, взаимно допълващи се и [...]
…най-вероятно не звучи като “Една седмица без гаджето” или “Една седмица без шоколад”, но за мен усещането си е точно такова. Първо да уточня – под “писане” разбирайте писане на художествена литература, любимото ми занимание. Добре де, едно от многото. Или поне доскоро беше такова. Никога не съм можела да кажа, че литературното ми хоби [...]
