Скалпелът проблясна в светлината на монитора – единствената в стаята – и отрази част от образите. Твърд като диамант блясък, с метален привкус. Точно каквото ми трябва… Острието потъва с лекота. Болката е далечна, нереална – като нещо отдавна изживяно. Като дежа ву. „Чакайте сега да ви разкажа една забавна история, свързана със С…” – [...]
Архив за категорията 'Страсти'
Искам боксова круша за такива моменти. Искам да размахам среден пръст в лицето на един конкретен типаж. Искам да фрасна един човек в носа с всичка сила. Заради стари истории. Искам да кажа на друг човек всичко, което премълчах, когато трябваше да говоря. Искам да ударя шамар на някой, когото страшно уважавам, ако наистина направи [...]
Четейки разни неща из нета тази сутрин, изведнъж отново се почувствах като тийнейджър. Не изпитвам кой знае каква носталгия по този период от живота си и не умирам от желание да се върне, защото съм доволна от сегашното положение на нещата, но на моменти ме трясват някакви позабравени настроения заради някоя песен или нещо от [...]
…най-вероятно не звучи като “Една седмица без гаджето” или “Една седмица без шоколад”, но за мен усещането си е точно такова. Първо да уточня – под “писане” разбирайте писане на художествена литература, любимото ми занимание. Добре де, едно от многото. Или поне доскоро беше такова. Никога не съм можела да кажа, че литературното ми хоби [...]
Не толкова рано сутринта… Кафето ми има вкус сякаш е варено вече поне два пъти, преди да стигне до чашата. Мигам на парцали пред монитора и клюките на този или онзи из социалните мрежи, главата ми е празна, само една песен се навърта около някакъв смътен образ от съня, оцелял през събуждането. Ушите ми пищят [...]
(предварително се извинявам за първичния си изказ – днес не съм в настроение да си полирам фразите) Напъвам се от известно време да запомня нещо от материала по история на философията за утрешния изпит – ама направо така съм се занапъвала, че и аз ще снеса някоя философщина. Напъвам си се и си мисля за [...]
(не-лирика от 21-я век) Дали е случайно, че светът е в ръцете ми, на разстояние от няколко бързи кликвания? Случайно ли е, че ме “запозна” точно с теб? Че с твоята поява започна нещо, на което не бях си представяла, че съм способна? Не е ли случайно… или иронично е някак, че за секунди мога [...]
Ето ме пак в един от онези отвратителни, непредвидими моменти на слабост, когато зациклям, зяпайки в една точка и започвам да се питам най-безсмислените възможни въпроси – какво правя? къде изобщо е смисълът на това, с което съм се захванала? и тем подобни безсмислици. И, както от време на време ми се случва в последната [...]
Не знам да се смея ли или да плача. Всъщност се ядосвам. Чак се разтреперах от яд – нещо, което май никога не ми се е случвало. Обикновено съм спокойна и дори когато някой ме ядоса, се опитвам да потърся разумно решение на проблема, вместо да избухвам. Не че това влияе особено добре на вътрешния [...]
А понякога ми се иска просто да забия пръсти в плътта си и да я разкъсам… да освободя енергията, която се крия вътре, да я пусна да се разпръсне в пространството, да се слее с вятъра, с вълните, с планината и с горските пожари, да стана част от нещо различно, да намеря нов баланс… Сигурно [...]
