За Writecraft и чуденката ми тези дни

Posted: 07.02.2017 in Нещата от живота, Размисли

Наминавам да споделя набързо един факт и една лична чуденка, понеже в последната седмица и нещо хич не мога да се организирам да си върша работата с добро темпо, следователно нямам много време за четене за кеф и кой знае какво извън служебните агажименти освен няколко епизода на „Как се запознах с майка ви“, докато се храня, и разните му там битовизми. (Честно, помня как се случи и знам защо ми харесва, но пак не ми е много ясно как можах да лудна толкова по комедиен сериал. А си мислех, че страшно харесвам „Приятели“ преди това… Да бе! Bam – lawyered! И второ „честно“, идея си нямам как може да пиша толкова дълги изречения във всичко, което не е художествен текст!)

Та, разговор наскоро с двама близки приятели по средата на един обикновен ден рязко ми промени необщителната снобарска гледна точка за писането (или пък ме подтикна за нещо, което отдавна искам да направя) и в резултат вече се подвизавам в Writecraft на адрес https://writecraft.io/Triumpha, където можете да откриете малко непубликувани в блога разкази заедно с импресии, които вече сте мяркали тук. Не само че ме има там, но се опитвам и да съм активна и всеки ден да чета и да давам обратна връзка за чужди текстове. И точно затова още повече се удивявам как, по дяволите, е възможно хората да пишат, без да могат да пишат?! Визирам единствено правописа, не съм достатъчно компетентна, за да давам добре обоснована литературна критика. Като активен читател обаче, изкарващ си прехраната като редактор, на моменти искрено се изумявам от неграмотността на пишещите хора. Не говоря за някоя объркана запетая или пълен член тук-там (особено предвид, че има запетаи, за които посмъртно не мога да запомня всички изключения от правилата и ги проверявам в абсолютно всяка една книга, по която работя), а за набиваща се в очи езикова и техническа неграмотност. Знам, че съм малко или много изкривена от работата си, но получавам минигърчове всеки път, когато видя интервали преди препинателни знаци или между кавичките и думите в тях (“ опаааа „). Или по три удивителни/въпросителни в минимум три поредни изречения!!! Или повече от една неправилно използвана дума в един текст. И изобщо всякакви такива малки прегрешения, които се трупат и правят неприятно впечатление. Има някаква странна закономерност (поне в моите очи) между нахъсаните пуристи във Фейсбук, където прекарвам срамно много време, и недостатъчно грамотните пишещи из интернет. И може би това е още една проява на леко подпийналия ми литературен снобизъм, който цяла седмица се опитва да изригне публично, но все не му давам повод. Не знам. Знам само, че ми е странна идеята да се опитваш да кажеш нещо на света, защото вярваш, че има смисъл да го споделиш, но да не си овладял нужните за това умения. Без значение за какъв медиум става въпрос. Вярно, че цял живот се учим. И може би точно защото никога не съм заставала от учителската страна, нямам реална представа норално ли е нещата да изглеждат така.

В същото време обаче отдавна преглътнах желанието си публично да порицавам „недостатъчно грамотните“ из социалните мрежи. Вече го правя само с близките си хора и само очи в очи/чрез лични съобщения. Даже се старая да не е всеки път.

И идея си нямам това полезно ли е, или вредно.

 

ПП. Идеята зад Writecraft е страхотна, искрено се надявам да просъществува и да се превърне в трамплин за хора, които имат какво да кажат, но по една или друга причина не могат да издрапат сами от блатото.

ПП.2 Другото, което доста ме изненадва в Writecraft, е, че хората масово пишат за любов  в разните й форми. В името на достоверността, не съм прекарала достатъчно време в сайта, за да прочета достатъчно истории и стихове. От видяното до момента обаче любовта доминира. И това ме кара да повдигна една вежда подобно на Скалата, на когото бях фенка в детските си години, когато кечът за първи път нашумя в България. Някога, някъде (вероятно в „За писането: мемоари на занаята“, която ми е почти настолно четиво) прочетох думите на Стивън Кинг, че в литературата се въртят само 4 сюжета (той май цитираше някой друг… май отдавна не съм препрочитала „За писането“), с един пети, добавен по негово мнение:

1. любов между двама души;
2. любовен триъгълник;
3. стремеж към власт;
4. история за пътуване;
5. битката между добро и зло (Дявола и Бога).

 Не че има нещо лошо, но ако за момент приемем, че чичко Стиви е прав, досега не съм попаднала даже на любовния триъгълник и малко ми доскучава да чета сходни излияния за любов, раздели и разбити сърца. Всички минаваме през тия неща, част от живота са, нормало е да пишем за това, което ни яде. И все пак, продължавам да чета с надеждата някой да ми пръсне главата с историите си. (Един-двама вече успяха…)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s