***

Posted: 03.08.2017 in Страсти

На Н.

Дните са примигващи таймери, нощите експлодират като атомни бомби. Светът не осъзнава колко много говори, как избухва в ушите ти всяка сутрин, още когато единствената адекватна мисъл е за чаша топъл кофеин…
Лъжем ли се елегантно, или вече дори не си даваме зор, щом сексът се е превърнал в разменна монета, а историите си никой вече не смее сподели от страх да не изглежда обсебващ, нахален, твърде отчаян. Цигарен дим, пепел, етикети от водка и бирени капачки изливаш в пластмасови чашки, подправени с евтини феромони за пикантност, после трясваш на екс и тази доза ежедневие и заспиваш, упоен от живот, избран не заради щастие, а поради прекомерното си, повторяемо удобство.
Пиеш на дълги глътки с изтръпнал език и прегорели дробове, после чупиш още късче от сърцето си, за да платиш за временните си удобства, защото това ти плоско, полузадоволително житие също търси своя дан… и не знаеш, не знаеш, не искаш да узнаеш, че понякога щастието е по-достъпно, по-евтино дори…
Не. Решил си. Няма връщане назад и няма друго мърдане напред, освен в този вече тъй познат бетонен коловоз, който сам прокарал си за себе си. И ти… и ти както всички тях, на които дружно се смяхме (но за друго), си избрал една съдба за себе си (насадена може би дори от някой друг) и нищо не е способно да те разубеди, да те накара да повярваш, че начин винаги има…
Дори не експлозии, дори не имплозии…
…само стъпкани, наблъскани на дъното емоции…

28.09.2015

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s