„Изкуството е в правенето на изкуство“

Posted: 15.11.2017 in Вдъхновения, Музика, Страсти

…The art is the making of the art and it’s somewhat reflexive and then it’s looking back and commenting on itself…
Brad Delson, „The Art of Meteora“

Без някога да съм се замисляла задълбочено къде бих отишла, ако можех да поема на пътешествие назад във времето, преди малко отново си отговорих, със същата категоричност както преди… хм, може би десетина години. Ако ТАРДИС ей сега се появеше насред трапезарията на квартирата и Доктора изскочеше ухилен отвътре и ме попиташе къде искам да отида „от цялото време и пространство“, хич нямаше да се поколебая, преди да му отговоря:

„Ето тук. В тези 2-3 дни, в които е заснето това. Не ми пука кафета ли ще нося, пода ли ще бърша, или ще тичам насам-натам с разклонители. Искам просто да съм там, когато се случва.“

А после ще го помоля да ме заведе на някой концерт на LP, само дето не съм сигурна на кой; може би в Rock ‘n Roll Hall of Fame или на Rock am Ring (и двата през 2001 г.). Бих пожертвала почти без съжаление още ненаписаните тогава песни от Meteora или New Divide, или другите ми любими от по-късните албуми, за да чуя на живо Forgotten и High Voltage (макар че Доктора с неговите добри две сърца сигурно би се съгласил да ме заведе на още някой по-късен).

Разбира се, че искам да науча как са построени египетските пирамиди.

Разбира се, че искам да видя дали келтски друиди наистина са извършвали ритуали насред Стоунхендж.

Разбира се, че искам да вдишам въздуха на праисторическата Земя.

Не знам дали се разбира, но бих искала да видя и родителите си като младежи, такива, каквито никога няма да ги познавам – просто да надникна иззад някой ъгъл към някоя от срещите им, или пък поотделно, още преди това.

Но въпреки това няма да се замисля.

Вероятно защото в момента повече от всякога намирам себе си в идеята за процеса на създаване на нещо, във водещата тематика „work in progress“ на Meteora (който надделява съвсем на косъм над Hybrid Theory в борбата за любимия ми LP албум, не знам дали окончателно обаче) и горе-долу всяка реплика от филмчето резонира в драскаческото ми сърчице, докато се блъскам из собствения си череп и се чудя какво, по дяволите, да правя точно в този етап от историята.

Мда, май трябваше да започна от тазгодишното NaNoWriMo, а? Преди 15 дни ми се видя ненужно да съобщавам на света с какво съм се захванала (вероятно защото вече два пъти се провалях още в началото из предните години), но ето че вече е средата на ноември, изоставам с около 6000 думи от графика, но въпреки това романът с куцане, препъване и пъшкане някак се движи към целта – 50 000 думи и завършена първа чернова в последния ден на ноември. Поне така ми се иска да вярвам де. Едва ли познаваш човек с по-хаотичен маниер на писане от мен (освен ако и ти самият не си такъв). Всичките ми по-дълги от разказ истории се пишат както те си поискат, от всички възможни посоки, на кратки сцени, маркиращи ключовите моменти (или задръстващи работата с тонове излишни подробности), които после някак си трябва да сглобя в едно цяло.

Ето защо най-старият ми проект за роман е на около 13-14 години, вече са около 5 или 6 (имам предвид тези, по които съм работила сериозно и имам минимум 30-50 страници суров материал; максимумът май отива към 300 и нещо страници), и все още нито един не е завършен.

И ето защо от пети или шести ноември насам се събуждам почти всеки ден с мисълта „Днес съм еди-си-колко думи назад“ или „Днес имам да чета толкова и толкова за работа, после задължително трябва да пиша повече от вчера“.

…и никога досега не съм била толкова ентусиазирана от това как историята се подрежда пред очите ми. Въпреки че това е най-тромавата проза, която съм писала, откакто започнах да дращя историйки за роботи във втори клас. И в същото време ми се разтреперват мартинките при мисълта, че все още не знам какво ще се случи в две трети от романа.

…и защо се наежвам, като погледна корковото табло на стената с разните вдъхновения, снимки на прототипи и бележки и видя списъка с проблемните моменти в историята. (В който преобладават въпроси от типа на „Какъв е смисълът от еди-си-кой герой освен за цвят?“, „Защо, по дяволите, еди-си-кое място е изоставено?“, „Общественото устройство на тази и тази раса или социална група?“) А Linkin Park са толкова в дъното на вдъхновението зад този бъдещ роман, че… всъщност не знам с какво сравнение да завърша изречението. Предполагам, ти е ясно, че думите понякога не стигат, когато нещо те сграбчи за сърцето.

Най-приятното ми полудяване от доста време насам. Дано в края на месеца мога с чиста съвест да отворя онази бутилка вино, която ми подариха за рождения ден през 2015-а и в изблик на вдъхновение нарекох за „деня, в който си завърша първия роман“.

А част от мен винаги ще се надява да чуе характерното бучене и виене на ТАРДИС, въпреки че много добре знае в кой свят живее. Особено след като любимият ми глас в музиката си отиде завинаги.

Обратно на темата, приключвам с поздрав, който отлично описва другата страна на малките ми творчески лудости. Може пък и на теб да ти е познато това състояние, знам ли.

 

…I got a heart full of pain, head full of stress
Handful of anger held in my chest
And everything left’s a waste of time
I hate my rhymes, but hate everyone else’s more

I’m riding on the back of this pressure
Guessing that it’s better I can’t keep myself together
Because all of this stress gave me something to write on
The pain gave me something I could set my sights on

You never forget the blood sweat and tears
The up-hill struggle over years the fear and
Trash talking and the people it was to
And the people that started it just like you…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s