Archive for the ‘Задачки-закачки’ Category

Почти на майтап, малко след като написах в една публикация отпреди около три месеца, че ми е детска мечта, се хванах да уча италиански чрез Дуолинго, което се оказа точно моето нещо. С помощ и подсказки оттук-оттам, но без учители и платени курсове съм си навила на пръста до края на годината да мога да говоря вероятно не съвсем правилно, но разбираемо. И тъй като вече изкарах целия курс в сайта, от което се предполага, че имам някакви основни познания (под въпрос доколко е вярно, но работя по задачата да ги избистря малко), се заех с любимата ми част от ученето на чужд език – преводите. По-конкретно – преводи на песни, понеже съм си диво меломанче, както всички знаем. А и все още не съм съвсем близо до четенето дори и на детски книжки. И понеже не ми стига да трупам преводи на харддиска си, мисля да ги пускам тук от време на време, ей така, заради удоволствието. Започвам с две италиански групи със силна сантиментална стойност за мен и простички текстове, на които всъщност дължа желанието да науча езика. Едната е била относително известна в някакъв момент тук, другата вероятно е безкрайно неизвестна. Първата, Eiffel 65, е първата любима група, която изобщо съм имала в осъзнатия си живот – да съм била на 10-11 години, когато ги видях по телевизията за първи път. Преди няколко месеца ги преоткрих из основи (въпреки че никога не съм спирала да ги харесвам, но ми бяха минали някъде в периферията за доста време) и в момента са ми още по-голяма любов от преди. Втората, Bloom 06, е наследник на Eiffel 65 и се състои от двама от първоначалните трима членове, Джанфранко Рандоне и Маурицио Лобина. По-малко известни, по-кратко на сцена, с два албума и доста по-меланхолични и зрели отпреди. Тях пък ги открих истински отново преди около три месеца, и пак любов, любов… Както и да е, започвам с тяхно парче.

Две уточнения: първо, поезията ми се отдава точно колкото и пеенето, тоест никак, така че не очаквайте технически и стилистично издържани преводи на песни. Само смислово (доколкото е възможно с бедните ми познания по италиански). Второ, в интерес на истинността на ситуацията имайте предвид, че през половината време си подсказвам или проверявам предположенията си с Google Translate.

И тъй…

В мрака помежду ни
Bloom 06

И може да умреш,
докато времето минава,
или да ме обичаш малко.
Но в тишината
между тези решетки
ти ме търсиш, но аз съм тук.
Убива ме, но не ме поглеждаш
и се губиш…

В мрака помежду ни,
твоята ръка, която още ме търси.
В мрака помежду ни
като вик, който пътува във вакуума.
В мрака помежду ни,
където една сълза е единствената светлина.
В мрака помежду ни,
в погледа ти, който мълчи.

И след това изчезват,
докато небето плаче.
Аз оставам тук
със съмненията си,
между тези решетки.
Търся те,
но теб вече те няма
Така си мисля,
така съжалявам,
така се губя…

В мрака помежду ни…

Nel buio tra di noi
Bloom 06

E puoi morire
mentre il tempo scorre
o amarmi un po’
Ma nel silenzio
tra queste sbarre
mi cerchi… ma io sono qui
Mi uccidi ma non mi guardi
e ti perdi…

Nel buio tra di noi
la tua mano che ancora mi cerca
Nel buio tra di noi
come un grido che viaggia nel vuoto
Nel buio tra di noi
c’è una lacrima è l’ultima luce
Nel buio tra di noi
nel tuo sguardo che tace

E poi sparisci
mentre il cielo piange
io resto qui
con i miei dubbi
Tra queste sbarre
ti cerco …ma non sei più qui
così ci penso
così mi pento
così mi perdo…

Nel buio tra di noi…

Advertisements