Archive for the ‘Книжно’ Category

noshtta_korica11-e

 

…е нов български научнофантастичен роман, съвсем пресен, макар и написан преди повече от три години, доколкото ми е известно. Дебютът му като електронно издание бе едва преди няколко седмици, благодарение на Човешката библиотека, а аз имах удоволствието (без преувеличения) да съм част от екипа, който го подготви. Срам – не срам, „Нощта“ е първата българска фантастика и първата книга на непознат за мен автор, която съм чела от много време насам. Малко особено четиво е, но приятно, не-затрудняващо и в същото време замислящо. Тук можете да прочетете повече за самата книга и откъси (понеже съм мързелив блогър и не обичам да преразказвам сюжети, а да говоря за впечатления), а аз вместо това ще ви кажа какво ми допадна в историята. Първо (не по важност), историята е за извънземни и хора, контакта между тях и последствията от него, но не е от болезнено познатите ни истории, в които извънземните са зъбати, лигавещи се чудовища, гладни за мозъчета и планетарни ресурси. Всъщност извънземните остават малко в периферията на историята, което внесе нотка загадъчност (искаше ми се да науча повече за тях, честно казано). Героите са две деца на различна възраст, които внезапно се оказват свързани от особена телепатична връзка. Поотделно Дани и Андреа почти израстват с идеята, че другият е творение на въображението им, но истината, разбира се, ще се окаже съвсем различна. Пътят им към зрелостта е разказан с точната доза подробности в ключовите моменти и не е трудно читателят да съпреживее сблъсъците им както с тривиалните решения с кои хора да поддържат връзка и към какви училища да се насочат, така и със собственото им търсене на идентичност и смисъл зад всичко. Особено интересни ми бяха житейските избори на гениалния математик Дани; не че не симпатизирах и на Андреа, но като по-емоционална, творческа личност, тя ми беше много по-лесна за разбиране. Може би книгата можеше да е малко по-дълга и подробна в развръзката си, но индивидуалното мнение е нещо твърде субективно, така че забравете какво говорих дотук и, ако поне малко харесвате философски ориентирана фантастика, й дайте шанс. 🙂

 

 

В последните няколко дни личното ми творчество малко позамръзна, но за сметка на това вдъхновенията изглежда са навсякъде около мен, включително и по време на лекциите в университета. Поводът да пиша в момента е един великолепен „роман в стихове“, както сам авторът му го е нарекъл, а именно „Космическа рапсодия“ на Георги Пенков. Книгата представлява много красива поема за едно пътуване през космоса – не само този отвъд синята илюзия на небето, но и другият, дълбоко в човешката душа – и вечните въпроси, съпътстващи живота, илюстрирана с оригинални картини на автора. Чете се буквално на един дъх и, ако не ви докосне поне малко, значи нищо не разбирам от поезия!

…Защо тогава, Дявол да го вземе

понякога

се чувстваме нищожни?!

Защото най-недостижими и враждебни

са световете,

скрити вътре в нас.

Вселената с неопознати

бездни,

наречена тъй простичко:

Душа.