Archive for the ‘Упражнения’ Category

Writers Write’s Daily writing prompt (с неизвестна дата) – „Write about the shadows of the morning“

 

…It all just seems like such a waste…

Имам чувството, че цяла нощ чаках да съмне. Лежах в полумрака и наблюдавах с бухалски опулени очи леките помръдвания на завесите, слушах танца на тихия дъжд отвън, а сънят се търкаляше някъде встрани от клепачите ми. Лявата ми страна изтръпваше все повече; отдавна не ми се бе случвало да съм толкова неспасяемо будна посред нощ. Няма нищо по-странно от спането в чуждо легло за първи път, но нещо някак си дойде на мястото, когато, сънувайки, ръката му прехвърли кръста ми в прегръдка…

Като че тъкмо бях потънала в най-магнетичната фаза на съня, когато алармата (неговата, не моята) разгони всичките ми сънливи ангели и демони. Нямаше слънце, нямаше дъжд, нямаше махмурлук, само впечатляваща библиотека, кафе в леглото и призрачните отпечатъци на всички други женски тела, под чиито форми разтегаемият диван се бе вдлъбнал на места. Утринни сенки на боси крака и разрошени коси, може би следи от грим по възглавницата и гърдите им, скрити под някоя негова тениска, подобно на моите.

Утринни сенки…

Разговори за книги, пиперлив хумор, може би някое и друго протрито обяснение в любов (не от мен обаче). Денят е хванал пътя си.

Не след дълго направих същото.

И оставих късче от сянката си в стаята с голяма библиотека…

 

04.06.2016/12.03.2016

Advertisements

Преди няколко седмици, по време на разговор за това какво най-много ни спъва в личните ни проекти Дани ми даде точно идеята, от която се нуждая от доста време и, естествено, е достатъчно елементарна, за да не ми е минавала изобщо през ума. От време на време мрънкам (пред себе си или пред някоя невинна жертва) колко много искам да пиша истории с действие (йекшън!) и смисъл и колко много ми куца екшънът – и за измисляне, и за описване. Дайте ми на мен да си играя с героите, да развивам историите им и да им нищя вътрешните и външните драми – ммм, щастие! Няма по-голям кеф от това да превърнеш един измислен персонаж в човек и малко по малко да му вадиш душичката по пътя. Обаче действието между размислите… упс…

Та, Дани, с когото се познаваме и споделяме гийковски интереси вече над десет години (и с когото някой ден ще завладеем света със съвместните си комикси, му-ха-ха-ха-хааааа!), ми подхвърли да пробвам да описвам сцени от любими филми – например джедайски дуели – като упражнение, най-вече заради динамиката. Още докато го казваше, се сетих за двубоя между Кит Фисто и генерал Гривъс в не-знам-кой епизод на „Войната на клонингите“ (сериал, който безумно много дразни фенската ми душичка, но насила избутах четири сезона и последните два по диагонал). И понеже онзи ден беше световният ден на „Междузвездни войни“ (May the 4th be with you!), а аз от 6-годишна съм джедайче, сефтосах новото упражнение „преди много, много години в една далечна галактика“. Бонус причина – Кит Фисто е един от най-най-любимите ми джедаи, който получава срамно малко внимание във филмите.

Без значение какво разбирате или не разбирате, или си мислите, че (не) разбирате от писане и литература, мнението ви и (кхъм, градивната) критика са добре дошли. Пък ако Междузвездните са твърде далеч от интересите ви, занапред ще има и други кратки текстчета по други филми или музикални клипове. Само дето по никакъв начин не мога да ви обещая да са по-малко гийковски. 😉 А всъщност, ако ви се занимава, даже може да ми давате идеи, та да си изляза малко от зоната на комфорта.

След текста е клипчето с битката, за сравнение.

***

…Тунелът го отведе навън в мъгливия ден, на площадката, където първоначално бяха кацнали.
-R6, на платформата съм. Къде си?
Утвърдителното изчуруликване на дроида от комуникатора почти заглъхна в звука на стържещи по камъка метални нокти, току в краката му… където  над ръба на бездната изникна металната маска, скриваща лицето на генерал Гривъс.
-Отиваш ли някъде? – изръмжа киборгът.
Зеленото острие блесна в ръката на джедая, докато отстъпваше, и посрещна едновременно два от четирите меча на противника му. Фисто отстъпи назад и се стопи в мъглата, изключвайки оръжието си. Гривъс едва имаше време да се огледа, когато нещо профуча над главата му; извърна се рязко и отново развъртя остриетата.
Джедаят изникна зад него. Светлинните лъчи отново се сблъскаха.
-Някога може и да си бил велик воин, но сега си просто пионка в играта на Дуку.
-Притежавам огромна сила, джедайски глупако – Гривъс се изви и замахна, но Фисто вече не стоеше там; острието профуча безобидно над него и джедаят рязко отсече една от китките на генерала.
Синият меч на Надар Вебб политна във въздуха, без да изгасва, право в дясната ръка на някогашния му учител.
-Тази сила ще те погълне – равно отвърна наутоланът и с почти церемониален жест се хвърли в нападение.
Гривъс може и да бе обучаван от самия граф Дуку, но Кит Фисто бе сред най-прочутите майстори на меча в Джедайския орден. Присъщият му стил ший-чо позволяваше да парира всяка от атаките, без да губи позицията си – отскачаше и се премяташе, недосегаем за трите остриета, свистящи около пипалата му. Собственият му меч сряза едната раменна плоча на бронята на Гривъс във въздуха; Фисто се пресегна към Силата и запрати киборга по очи на земята.
Тънките устни на наутолана се извиха в характерната му усмивка.
В следващия миг Гривъс бе на крака и сипеше удар след удар върху джедая. Откъм тунела се появиха три дроида клас магна гард и се хвърлиха в двубоя, изтласквайки джедая встрани от господаря си.
-Колко бързо се изменя балансът на силите – изхриптя киборгът. – Предай се и ти обещавам, че ще умреш бързо.
Учителят Фисто изправи гръб с неразгадаемо изражение и светлинните мечове изгаснаха в ръцете му. Изненадан, Гривъс също свали оръжията си.
В същия миг точно над ръба на пропаста се появи куполът на астромеханичен дроид и малкият изтребител на Кит Фисто изплува от мъглата. Джедаят се усмихна широко и се хвърли в салто назад.
-Спрете го! – извика Гривъс в същия момент.
Оръжията на дроидите разсякоха въздуха, където допреди миг бе стоял наутоланът. Джедаят меко се приземи върху корпуса и корабчето му бързо отлетя в безцветния, забулен в мъгла ден.
-Да си вървим у дома, R6 – извика Фисто през бясното фучене на вятъра и се плъзна в пилотската кабина. Спътникът му изскрибуца утвърдително.
На джедая тепърва предстоеше да осъзнае и приеме смъртта на Надар. Правилата на Ордена забраняваха близост от всякакъв характер, но членовете му вървяха по един път и бяха част от едно цяло. Подобни загуби не правеха пътуването по-лесно…

05.05.2015