Archive for the ‘Uncategorized’ Category

И не само че група ентусиасти превърнаха идеята в реалност, ами и до края на гласуването остават 4 дни (до 03.03), така че има достатъчно време да прегледате дългия списък с номинирани, да се почудите и да гласувате във всички категории. Отдавна мърморя (наум и пред приятели), че българската фантастика не получава достатъчно внимание и ето, че се появява един съвсем не малък шанс да й се обърне внимание. 🙂

Повече подробности ето тук:

http://choveshkata.net/blog/?p=5359

***

Posted: 19.02.2015 in Uncategorized

Толкова по-лесно е да пишеш за някой, когото не си познал напълно, да го моделираш както си искаш, да извличаш каквито думи са ти удобни от устните му…

(По случайност – 4 години в WordPress точно на днешната дата. Йей! Думите не са свършили…)

Огледално

Posted: 23.04.2013 in Uncategorized

Представата за себе си

                                      зависи от огледалата.

Телата ни са изрисувани

                                      в стъклените рамки.

Дрехите ни не събират

                                      всичките комплекси.

 

Голотата изглежда ми уютна,

                                      но някак тъжно осъдителна.

 

 

 

 

23.04.2013

Posted: 28.11.2012 in Uncategorized

Старая се да не го превръщам в навик, защото не това е целта на блога ми… но понякога изкушението да споделя чужда публикация просто е твърде силно. Особено когато ме засяга лично, както в случая. 🙂

purple universe

small_scorpio_bloodybabyblueНяма друг зодиакален знак, който да предизвиква такова вълнение, както Скорпионът. Едва ли има Скорпион, запитан коя зодия е, да е получавал някога отсрещна реакция на безразличие. Обикновено се чува нещо от рода: „О, Скорпион! Опасна зодия.”, а мимиката изразява цялата емоционална гама от зле прикрито благоговение до необосновано отвращение.

Разбира се, няма смисъл да виним когото и да било за подобна инфантилна и повърхностна реакция. В повечето случаи човекът отсреща е интелигентен и много добре знае, че това къде се е намирало Слънцето в момента на раждането ти не те определя като личност, професионалист, стойност и т.н.

Въпреки това обаче, у нас виреят несъзнавани архетипни образи, които сякаш имат свой собствен, автономен живот и не подлежат на съзнателен контрол. По същия начин, откакто свят светува, образът на скорпиона, както и на змията, винаги са провокирали асоциации за подмолност, опасност, ужас, смърт. Около тях витае сянката на греха…

View original post 1 007 more words

Македонеца

Posted: 12.11.2012 in Uncategorized

7.29.57…
7.29.58…
7.29.59…
7.30.00

…нещо си пробива път през съня, нещо познато и все пак странно…
Ръката ми тупва на пода като тромав котарак и започва да опипва до леглото за мобилния телефон. В стаята вече с пълна сила се лее “Iron Heart” на Netsky – алармата ми за ставане. Естествено, събуждам се още докато мелодията набира сила, но толкова зверски ме мързи, че дори не отварям очи. В крайна сметка напипвам малкото шумно чудовище и в стаята отново се възцарява тишина, преди съквартирантките ми да са се събудили.
Леле, че съм жадна…
Тромавият котарак продължава да щъка по пода в търсене на пластмасовата бутилка вода, която винаги оставям до леглото, когато си лягам. И почти веднага се спъва в нещо, чието място май не е там. В стаята прозвучава странно металическо звънтене. Гладка, странно хладна повърхност.
Какво, по…
Вдигам предмета и в крайна сметка се насилвам да отворя очи. В ръката ми се мъдри плоска, леко извита метална манерка с едва забележимо релефно лого – небезизвестният вървящ джентълмен с надпис Johnnie Walker отдолу. На разклащане звучи все едно на дъното има няколко капки. Отварям я и мирис на домашна ракия ме удря в носа като за „добро утро”.
Това пък как се е озовало тук?
Обикалям недоумяващо с поглед стаята и все повече странни неща ми се набиват на очи.
Първо, сама съм.
Второ, подът изглежда като след купон.
Трето, чувствам се все едно съм препила. А не помня да съм.
Четвърто… чакай малко. Неделя е. Тогава защо будилникът ми звъни като за лекции?!
Добре, едно по едно. Първо банята. Ставам с триста зора и поемам натам с амбицията на римски пълководец, само за да изквича болезнено след няма и две крачки:
-Уаах… мамка му…
Босият ми крак нацелва капачка от „Бургаско”. На пода в близост до нея лежат две полуизсъхнали кори от грейпфрут. Сигурен белег, че Феята е била тук. А да, май правихме някакво събиране снощи. Напук обаче не мога да се сетя за какво беше цялата работа. И фактът, че трябва да изкопая отнякъде лейкопласт, преди да съм маркирала траекторията си из цялата стая с кървави капки, не помага особено на паметта ми. Довлачвам се първо до банята, после до гардероба за чантичката с тоалетни принадлжености, където държа разните му там медикаменти и козметики. Тоалетно мляко, бръснарско ножче (?!), пакетче с някакъв анти-акне-гел (откога пък имам такива глупости?!), аналгин, витамин С… и някакво жалко парченце, явно останка от цяла ролка лейкопласт с внушителни размери от сантиметър на два сантиметра. Страхотно!
Преглъщам първата за деня ругатня, докато се мъча някак да покрия поражението с жалката лепенчица, после оглеждам отново обстановката. Стаята изглежда почти все едно из нея е вилнял (студентски) ураган. Мръсни чинии и чаши почти няма или поне са централизирани само върху шкафа с приборите. За сметка на това по пода се виждат остатъци от стабилно замезване с крекери и солети, до бюрото на Джеси се търкалят плочки за домино, изсипани от кутийката, и полусмачкан пропуск за общежитие, който се оказва на Сая. Собственото ми бюро е още по-голям хаос – опаковки от шоколадови бонбони, джобно издание на Библията, което, убийте ме, не помня кога съм домъкнала тук с идеята да го чета, някакъв абсурден комплект конци за шиене и игла, парче шкурка, три яркожълти балона с рекламно лого на някаква глупост, парче от нещо, което сигурно е било гумичка за рисуване… и калъфчето за документи.
Посягам към него. Тъкмо то предизвиква завръщането на спомените от предишната вечер. Най-отгоре се мъдрят дебитна карта „Societe Generale Експресбанк” и снимка на момче с къдрава коса, малко раздалечени тъмни очи и тънки устни. Прилича малко на някаква абсурдна комбинация между Люк Скайуокър и Фродо. На снимката луничките му почти не личат, но на живо като че ги имаше. Поне така изглеждаше на слабата светлина в „Строежа” снощи.
„Строежа”…
Окей, сега малко по малко, докато всичко си дойде на мястото…
Май се започна, когато се прибрах в стаята си с документите на Македонеца в задния джоб на дънките си и пълен батак в главата, макар че не бях пила кой знае колко. Заварих вече започналата „арт вечеринка”. По план трябваше да гледаме някакъв планинарски 3D филм, но остатъка от компанията така и не дойде и се оказахме само с един чифт очила (наполовина набутани под клавиатурата на компютъра ми в момента). Следователно филмът отпадна, а на негово място в програмата бързо се появиха обичайните артистични хобита, известно количество вино и шоколад. Конците трябва да са на Феята, помня, че последно шиеше някаква кукла. Балоните пък бяха част от пърформанса на сестра й, а гумата и канцеларската щипка – на Сая (типично за нея – беше си прибрала фазера, но посяла разни дреболии). Дотук добре. Шкурката… оффф, таковаш ли му таковата, сигурно е изпаднало или от работите на Сая, или от моите скейтърски принадлежности, набутани в единия ъгъл до компютъра. Тъпи, циклещи подробности в момент, когато трябва да се съсредоточа върху съвсем друг въпрос.
Като например какво правят в мен документите на Македонеца? И как, да го таковам, му беше името? На дебитната карта пише някакво българско име, което нищо не ми говори.
Добре, добре, по-бавно… уффф, че ме цепи тая проклета глава!
Главата… снощи я фраснах някъде…
Мръщя се, докато новата мисъл се опитва да изплува на повърхността. Спънах се и почти захапах бордюра… само че от какво бягах? Беше ми казал нещо, което ме накара да духна максимално бързо от „Строежа” и да зарежа недоизпитата си бира – нещо, което никога не правя. Толкова бързо,че калъфчето с документите, оказало се някак в джоба ми, изобщо не ми направи впечатление, докато не се озовах вкъщи и моите хора не се счупиха от смях, когато започнах да им разказвам какво е стана…
Смееха се… точно така! Смееха се, когато започнах да говоря, и се будалкаха защо не съм си довела новото гадже, когато прескочих рисунките и полуготовата кукла на пода, за да стигна до бюрото и да прибера…
Скачам, дърпам рязко чекмеджето на бюрото, като едва не го измъквам от улеите и започвам да ровя вътре. Точно така – в калъфчето имаше малко купче лепящи листчета за бележки, изписани от ъгъл до ъгъл със сбит, ситен почерк, което Македонеца изрично ме помоли да скрия, преди да духне. Да му таковам и мизерията, къде съм го забутала?! Раздразнено разравям дреболиите – стара мартеница, ръчно изработена гривна от някакъв арт-фест, гумен ключодържател Escapelle (спомен от последния Spirit of Burgas), парче отдавна проявена лента за фотоапарат, чийто остър ръб се забива под нокътя ми… гррррр! Най-накрая тефтерчето изскача изпод картичката от рождения ми ден. На пода издрънчава сувенирно ключодържателче от Лондон, друго във формата на холандско сабò изпада в краката ми (абе откъде имам толкова ключодържатели?!), но нищо няма значение, защото отговорът е в ръцете ми с цялата си идиотска, нелепа простота.
В същия миг телефонът ми съобщава с гласа на Учителя Йода от „Междузвездни войни”, че съм получила смс.
Mmmm, message from the Dark side there is…
Македонеца. Гърлото ми се свива от силата на обзелото ме предчувствие, когато посягам да го прочета.
Десет минути по-късно тичам през неделно пустия Студентски град…

 

Продължението… може би…

12.11.2012

И така, ако сте стигнали дотук и не ви е ясно какво, по дяволите, току-що прочетохте, нека поясня, че това е продуктът на артистичната задача, която няколко много близки приятели ми поставиха вчера на събирането по повод рождения ми ден. А именно, връчиха ми торбичка за подарък с куп произволно избрани предмети вътре и казаха, че за да си получа истинския подарък, трябва до 24 часа да напиша разказ, включващ всеки един от предметите (които можете да видите на снимките по-надолу). 

Е, ами, заповядайте, скъпи мои подли приятели. 😉 Дано сте доволни и да не съм чула забележки по отношение на стилистиката! А ако се размрънкате, че няма финал, ще ви кажа, че ще си го получите, когато аз си получа и одобря подаръка. 😛

P.S. С извинение за неоразмерените снимки, но трябва да си спазя крайния срок 🙂

Днес, в рамките на няма и два часа, просто ударих дъното. Или се стоварих някъде близо до него. Почти все тая е. По тривиални причини, естествено. Неплатени от сума ти време наеми и предупреждение за изгонване, ако не платя „незабавно“. Две сметки за телефона. Почти празен хладилник. И желание да се занимавам с тривиални глупости, еквивалентно на абсолютната нула (минус 273,15 градуса по Фаренхайт, за справка). Напоследък все нещо косвено ме кара да се чувствам като мижитурка, ту в интелектуално, ту в тривиално отношение. Имам се за интелигентен човек – не особено блестящ, но над средното ниво. Но самочувствието ми все още страда от сблъсъците с реалността. И, честно казано, вече ми дойде до гуша. Няма да се заричам в нищо тук – вече го направих на друго, по-важно място. Просто ще цитирам още един човек, когото уважавам:

Posted: 22.03.2012 in Uncategorized

Още един истински поглед върху ситуацията в Студентски град…

Фабрика за чудории

„Гасим лампите! Всички по леглата“ ще е новият лозунг в Студентски град, изписан лично от Човека–Домакин на ръка, забучен с карфички на информационното табло в коридора. Някъде между „212 търси четвърти за белот“ и „продавам лекции по диференциални уравнения и приложения“. Новите студенти. Усърдни, доброжелателни и ученолюбиви. Безконфликтни, слушащи един тип музика, по-възможност не упадъчна. Всички закусват в осем, баня в неделя, а в легена за вечеря – едро нарязана салата, която никога не върви с употреба на спиртни напитки. И всички до един в леглата до дванайсет. Дали ще падне бушонът от претоварване на мрежата или чичко потиер ще мине да загаси лампите, все тая. Важното е да има ред и дисциплина! И да е тъмно. И ще видите как Студентски град от пропадняшко място, свърталище на млади престъпници, от софийския Бруклин, ще се превърне в образцов за подражание еверопейски кампус. С млади, родолюбиви и припкащи из вавилонските библиотеки студенти…

View original post 1 003 more words