2012-а, за която толкова хора твърдят, че е повратна по един или друг начин, ме научи на още нещо малко, но съществено – колко трудно се работи с хора, дори да са ти много, много близки. Нищо в тази публикация не трябва да се тълкува като някакъв вид критика или оплакване. Просто преди няколко дни един приятел подхвърли в хода на разговора колко е трудно да намериш арт-партньор, с когото да сте на една вълна. И че партньорството (говоря конкретно за изкуство в случая) е въпрос не само на компромиси.
Предполагам отстрани понякога изглежда, че дрънкам твърде много за изкуство без да показвам нищо конкретно. Ще му дойде времето и за това. Вече не един и два пъти съм ругала себе си, че избързвам. Неотдавна прочетох в един страхотен материал на Chuck Wendig, че историите са като виното и имат нужда от време. Нямам спомен какво четох за биографията на мистър Wendig, но изглежда е умен тип. Така че всяко нещо с времето си.
А междувременно нуждата да открия арт-партньор, с когото не само да сме на една вълна, но и да успеем да се сработим, става все по-голяма…
Бурята в чаша с изстинало кафе... 