***

Posted: 07.05.2020 in Мигове

…А сърцето ми е номад, препускащ с ветровете под непознати небеса, завинаги бездомно и винаги у дома там, където вълните се разбиват на брега…

 

22.04.2020

 

IMG_20190210_204026

Нейпиър, Нова Зеландия. Личен архив 2019

Съдържанието е заключено. За да го разгледате, въведете паролата си отдолу:

Зарязах си сърцето вчера на дивана ти, някъде между възглавниците; ако го намериш, мятай го направо в кофата с угарките от всички изпушени до вечерта цигари. Излишно ми е вече, не го мисли – ще си изкарам друго от запасите.
Не ми е за последно сигурно…

(Но ако покрай него сe търкалят загадъчно изчезналите ми слънчеви очила, може да ми звъннеш, окей? Обичах си ги, лилави са и ми пасват на кривата муцуна…)

27.01.2020

…There are no undisputable truths
And there ain’t no fountain of youth
Each night when the day is through
I don’t ask much
I just want you…

Мимолетен дъх на страст, примесен с цигарен дим.
(Не твоят.)

За какво ли си мислех по цял ден, преди да те срещна?

10.12.2019

(Предстои да си припомня.)

27.01.2020

И ето ни тук –
триъгълник от абсурд,
преобърнати мисли,
преплетени чувства,
(не)очаквана среща –
удар под кръста.

Живак във сърцето
гори на небцето.
Последната тръпка
на лятна милувка
и поредната глътка
вместо целувка.

Любимо парче,
после смях на дете.
На хартия остава
несбъднал се намек –
занапред ще разгаря
в съня само пламък.

 

01.09.2019/25.01.2020

За песен продадено, сърцето гневно мълчи…
Последен сребърник на дъното в бокала,
в утайка от горчива самота и пепел посивяла,
безгласен вой надига се във вълчите очи.

В пулсиращия мускул с нокти издълбани,
думите на припева се пълнят с жежка кръв,
цигарен дим задавя в гърлото въпроса пръв
и вчерашно заглъхват преглътнати покани.

Приливи на болка, отлив, яд, студен кураж,
от заблудата изтръгва се сърцето настървено,
самò за себе си опора и утеха, несломено,
безмилостно разкъсва сладкия мираж.

Спри, почакай малко, мускул див и заслепен,
не бързай пак от гняв мостове да гориш.
На глас страха призна ли, преди да обвиниш,
или просто вече тъй удобно е да си ранен?

Чуй ги пак, макар и стих по стих да знаеш
думите и музиката, за които се продаде.
За какво гориш се – че сам себе си издаде?
А нима по-леко щеше да е да си траеш?!

Крещи, пламти, в сажди по вятъра пръсни се,
но не оставяй да заглъхне точно тази песен,
не преглъщай мълком, че отказа те от пътя лесен,
в себе си до истината непризната докосни се.

Че сам поиска пулса си в акордите да вмъкнеш,
ти забрави ли? Че смело през ръба прекрачи,
че гръб обърна на нетърпеливите палачи?
Нима просто така сега смирено ще замлъкнеш?

Да, вярно не можеш и два стиха да изпееш,
все пак си просто мускул див, разяждан от заблуди,
но затова нали я има музиката, писана от други…
Достатъчно ти беше толкоз време да линееш.

Откупи си свободата от робството по ноти,
ако ще със собствен муден, нескопосан стих!
Припевът все тъй ще си звучи, дори и тих,
от теб зависи ще боли ли следващите пъти.

15.08 – 31.10.2019

…I know what I’ve done wrong
I knew it all along
I can’t let it go, let it go, let it go

Run away, run away
Look away, look away
I see inside you
I’m stuck in my ways, stuck in my ways
Run away, run away
Get away, get away
Leave me behind you
I’m stuck in my ways, stuck in my ways…

 

Posted: 20.10.2019 in среднощно

Понякога искам просто да си изтръгна сърцето от гърдите и да го хвърля през терасата на кварталните песове… Без драма, нали.

 

Whatever tomorrow brings I’ll be there 
With open arms and open eyes, yeah… 

…Интересно как за повече от половин година още не съм обръщала истински внимание на начина, по който държиш цигарата в паузата между дръпките… Познавам жестовете ти, когато разпалено говориш за нещо, бръчките около очите ти, когато се усмихнеш широко след някоя пусната шега, но не и този толкова основен, толкова неосъзнат, а в същото време толкова странно значим ежедневен (ежечасен по-скоро) маниер…

09.10.2019

 

„It Won’t Kill Ya“
(The Chainsmokers feat. Louane)

I know as the night goes on
You might end up with someone
So why do I bite my tongue?
Oh, I wanna know ya
I’m lookin’ around the room
Is one of those strangers you?
And do you notice me too?
Oh, I wanna know ya

(I want ya) You’re a face I won’t forget
(I want ya) Don’t know how much time is left
(I want ya) Haven’t had a moment yet

Oh, dance with me, it won’t kill ya
And one for the road
Dance with me, it won’t kill ya
And one before you go
Dance with me, it won’t kill ya
And one for the road
So why won’t you stay a little longer?

Dance with me
Dance with me
(Mon amour)

You’re putting your jacket on
Oh no, is the moment gone?
Don’t wanna regret this one
Ooh, I wanna know ya

(I want ya) You’re a face I won’t forget
(I want ya) Don’t know how much time is left
(I want ya) Haven’t had a moment yet

Oh, dance with me, it won’t kill ya
And one for the road
Dance with me, it won’t kill ya
And one before you go
Dance with me, it won’t kill ya
And one for the road
So why won’t you stay a little longer?

Dance with me
(Mon amour)
Dance with me
(Mon amour)

I know as the night goes on
You might end up with someone
So why do I bite my tongue?
Ooh, I wanna know ya

Oh, dance with me, it won’t kill ya
And one for the road
Dance with me, it won’t kill ya
And one before you go
Dance with me, it won’t kill ya
And one for the road
So why won’t you stay a little longer?

So why won’t you just stay a little longer?
So why won’t you just stay a little longer?
Whoa, whoa, yeah
So why won’t you just stay a little longer?

So why won’t you just stay a little longer?
(So why won’t you just stay a little longer?)

Неделя след неделя,
мудният ритъм на дните
въпреки всички
бясно
препускащи
минути.

В пепелника – студена цигара,
забравена в чашата бира,
паяжина
в ъгъла
над прашна
китара.

Телефонът вибрира
досадно прозрачни думи –
в редовете им
смисъла
сам
да намираш.

Старата болка
и непозната пътека –
„да“ или „не“
само времето
ще подскаже
полека.

22.06.2019 / 04.08.2019

 

 

…Arms wide open, I stand alone.
I’m no hero, and I’m not made of stone.
Right or wrong, I can hardly tell.
I’m on the wrong side of heaven, and the righteous side of hell
The wrong side of heaven, and the righteous side, the righteous side of hell…

(Нито някога ме е бивало в поезията, нито ограниченото форматиране на WordPress ми позволява да публикувам текста във вида, в който трябва да е, но какво са няколко отстъпа и щипка липса на усет между приятели… Същинският му фасон може да се види тук: https://writecraft.io/posts/5d47f73fc9ce306ee8c479ce)