Writers Write’s Daily writing prompt (с неизвестна дата) – „Write about the shadows of the morning“
…It all just seems like such a waste…
Имам чувството, че цяла нощ чаках да съмне. Лежах в полумрака и наблюдавах с бухалски опулени очи леките помръдвания на завесите, слушах танца на тихия дъжд отвън, а сънят се търкаляше някъде встрани от клепачите ми. Лявата ми страна изтръпваше все повече; отдавна не ми се бе случвало да съм толкова неспасяемо будна посред нощ. Няма нищо по-странно от спането в чуждо легло за първи път, но нещо някак си дойде на мястото, когато, сънувайки, ръката му прехвърли кръста ми в прегръдка…
Като че тъкмо бях потънала в най-магнетичната фаза на съня, когато алармата (неговата, не моята) разгони всичките ми сънливи ангели и демони. Нямаше слънце, нямаше дъжд, нямаше махмурлук, само впечатляваща библиотека, кафе в леглото и призрачните отпечатъци на всички други женски тела, под чиито форми разтегаемият диван се бе вдлъбнал на места. Утринни сенки на боси крака и разрошени коси, може би следи от грим по възглавницата и гърдите им, скрити под някоя негова тениска, подобно на моите.
Утринни сенки…
Разговори за книги, пиперлив хумор, може би някое и друго протрито обяснение в любов (не от мен обаче). Денят е хванал пътя си.
Не след дълго направих същото.
И оставих късче от сянката си в стаята с голяма библиотека…
04.06.2016/12.03.2016
Бурята в чаша с изстинало кафе... 